Що е то "киста на опашната кост"?


                Преди известно време в мен се породи идеята да напиша кратко разяснение на тема що е то киста на опашната кост и как протичат процесите на оперативно и постоперативно лечение. Настоящия  помощен документ е формиран на базата на личния опит на неговия автор както и на информация взаимствана от редица БГ форуми, където проблемът бива разискван.  И така, нека започна по същина...

 

-          Какво представлява така наречената киста на опашната кост или в частност "пилонидалната киста"?

 

Терминът "пилонидална" киста идва от латинските думи pilus (косъм) и nidus (гнездо), което обозначава хроничната подкожна инфекция и реакцията на организма към собствените си косми, когато са вгнездени в кожата.

               

 

-          Причини за поява

 

Причина за поява на болестта не са известни, но се предполага, че хроничното дразнене и инфекция на космения фоликул са решаващи за проявата на оплакванията. Пилонидалната болест се среща най - често при мъже между пубертета и 40 години, при хора с наднормено тегло, при по - окосмени хора.

 

 

-          Симптоми на заболяването

 

При отделните индивиди може да се прояви по различен начин, но в общия случай в областта около опашката се образува лека подутинка, сравнително твърда по своята същност и болезнена на натиск. Въпросното топчесто образувание предразполага към наличието на дискомфорт при седене на болният. При мен самия с течение на времето се появи малка дупчица, която започна да секретира. Това е така нареченият фистулен канал, посредством който се отделя флуид  с червеникъв оттенък, като знак за неговото наличие е изцапаното в червено бельо. Броят на фистулните канали може да е повече от един. Ако се е развил абцес (цирей), то тази зона е силно болезнена, зачервена и може да има изтичане на гной.

 

 

-          Лечение

 

По принцип в повечето случаи при наличие на кисти в подопашната област (желателно е тя да не е възпалена) се преминава към оперативно лечение. Това е единственият значително успеваем метод за лечение на подобно заболяване. Има различни оперативни методи - едни използват лазер, а други се придържат към строго конвенционална техника. Проблемът при този вид операции е постоперативният период. Тъй като аналната област е нестерилна, има голяма опасност от последващи инфекции, които да забавят и усложнят зарастването на оперативната рана. Ето защо личната и правилна хигиена в този момент е от първостепенно значение. Освен това при непълно премахната киста рецидивът е 100% сигурен.

 

 

-          Предоперативна подготовка

 

 

В случаите, когато кистата е възпалена се прави инцизия, при която мястото се цепва, кюретира и почиства от косми и други образувания. Поставя се лека упойка, в общия случай лидокаин. Обикновено месец след въпросната инцизия, когато кистата не е възпалена, се прибягва към оперативното и отстраняване.

 

 

-          Оперативна процедура

 

Операцията е безболезнена! Принципът и се състои в това да се премахне въпросната киста, като от изключително значение е да не се остава нито частица от патологичната формация. В противен случай това ще доведе до рецидив на състоянието, който много по-трудно се подлага на лечение.

Начините на обезболяване са различни като лекуващият доктор преценява типът на анестезия. Широко използвана при такива случаи е така наречената спинална упойка. Спинална анестезия е подтискане на усещането за болка в част от тялото, чрез инжектиране на местен анестетик в пространствата около гръбначния мозък.  Мястото на гърба първо се упоява с местна упойка с лидокаин. Не боли повече от ваксинация. Чака се малко време и после с една вече по-голяма игла на упоеното и безчувствено място се инжектира директно между прешлените спинална упойка, която държи няколко часа. Значителнопо-приятнотореализиране е третирането единствено с лидокаин, като за целта не е нужна намесата на анестизиолог. В този случай се поставя на интервали от време малко количество анестетик около третирана област, като по този начин останалата част от тялото си функционира нормално и не се налага изнасяне на носилка/ количка от операционния блок и дългото чакане за възвръщане на загубената чувствителност на долната част от тялото. Същинското премахване може да стане посредством добре познатият скалпел или с по-съвременна апарутура като електронож например. Вторият е за предпочитане поради липсата на кръвотечение и значително по-малкото травмиране на организма. Самата операция протича обикновено за около 30 минути.

Зашиването на този тип операции е един от най-важните моменти от цялостното лечение. Ако зашиването на операцията е пълно и плътно, от вътрешната страна (на мястото на извадената киста) остава празно пространство, което след време може да се запълни със секрети от тялото и там евентуално да се образува киста (тъй като външния шев вече е зарастнал и е затворил операцията) и това може да наложи повторна хирургична интервенция. Има и вариант, при който се оставя операцията отворена и сама да зараства, но така вътре попадат всякакви замърсители отново и процесът на зарастване може да продължи с месеци. Третия най-добър вариант може би е вътрешния шев да е нормален ,но външният да е само в двата края за да държи раната, но посредата да не е зашит за да може да се изтича и зараства тя нормално от вътре навън. Иначе когато е плътен най-външния шев зараства и вече раната не се изтича... Първия път, когато се подложих на такава операция зашиването бе по метод #1. За целта ми бе поставен дрен, посредством който да се оттичат телесните течности. Както сами се досещате се наложи повторна операция година по-късно. Този път ми бе направен много по-различен шев и превръзка, без да се поставят никакви дренажи. Начинът на зашиване бе по-скоро като #3, но какъв бе точно си знае Д-р Ю.Рабчев...

  След завършване на операцията, когато ефектът от упойката премине, могат да се приемат болкоуспокояващи от рода на Аулин или Течен Аналгин (през устата или интрамускулно). Съвременните тенденции са да се остави организмът сам да се възстанови, като за целта следоперативното приемане на антибиотици е рядко срещана практика.

 

 

-          Постоперативно лечение

 

Този процес може значително да се различава, в зависимост от начина на опериране и възстановяването на болния ( Аз ще коментирам как протече периодът ми на постоперативно лечение след втората оперативна процедура по отстраняване на кистата). Интересното в случая и най-фрапантно за мен бе, че не само мога, но е и силно препоръчително да мия раната още на третия ден от операцията! За целта обилно натривах мястото с антибактериален сапун и обилно изполивах с вода. Така се осигури една значително добра хигиена и не се позволи задържането на нечистотии (къпането трябва да ви бъде разрешено от лекуващия хирург). Беше ми препоръчано да се въздържам от употребата на кислородна вода за почистване, а вместо това да ползвам Octenisept примерно. Ако не се използва споменатия препарат, а друг почистващ медикамент то може да се постави и Йодасепт, който помога за подсушаването и зарастването на раната. След свалянето на конците продължих с къпането и третирането на мястото с изброените по-горе медикаменти. За по-бързото и качествено зарастване третирахме зоната на операцията с Неомицин (дермален спрей) както и билков мехлем с екстрат от невен (Alter Heideschafer). Това е средство с мощно противовъзпалително и антибактериално действие. Друго много добро лекарство, макар и малко остаряло и все по-рядко използвано е Вишневски. Има адски силна и неприятна миризма, но се е доказало с годините като положително въздействащ препарт за заздравяване на подобен тип рани. Тук ще вметна, че за разлика от първата операция не съм имал постоянно и обилно отделяне на секрет и не се е налагало ежедневно почистване/ кюретиране на оперираното място в болница. Не съм правил и бани със смрадлика (тетря), които бяха неотлъчна част от лечението ми предишния път.

Поставянето на превръзката е друг много съществен момент, на който опериращия ме доктор обърна сериозно внимание и даде разяснения как точно да се прави тя. Продължителното залепяне/ отлепяне неминуемо води до силно раздразнение на кожата на седалищните части и затова е хубаво да се използват подходящи левкопласти, като силно  препоръчвам Urgoderm, продава се в аптеките на метър дължина.

Не забравяйте да поддържате много добра хигиена. Аз лично ползвах винаги мокри кърпи след изхождане и стерилни марли, с които да си правя превръзките. Желателно е мястото да се наблюдава и ако в близост до още незатворената рана се появят косъмчета, то те да бъдят отскубнати своевременно и така да не се допусне раздразнение или инфекция на мястото.

 

 

-          Евентуални следоперативни усложнения

 

Най-лошия сценарий разбира се е рецидив и повторно отваряне за операция. Тези кисти рецидивират, защото обикновено са повече от една и често са много миниатюрни - няколко милиметра, за да ги забележи хирургът по време на операция и да ги изреже. Така или иначе, ако киста се възпали веднъж, започва да създава проблеми през няколко месеца и е по - добре да се оперира.

Друг срещан проблем е развиването на хипергранулации при зарастването на мястото. Такъв тип кожни дефекти могат да се обработват със сребърен нитрат или просто да се изкюретират от лекуващия ви доктор. Следете внимателно какво се случва с оперираното място и при съмнения за каквито и да било проблеми потърсете лекарска консултация! Преди използването на какъвто и да било лекарствен медикамент е желателно да се посъветвате с лекуващия ви хирург.

За финал ще си позволя да цитирам думи, които видях в интернет пространството, и които ми дадоха надежда и кураж да се подложа още веднъж на операция:

Запомнете следното име:  Доктор Юлиян Рабчев, Бяла Черква, Павликенско - Събота и Неделя, а  през седмицата в Плевен,  инфо тук: http://www.avismedica.com/contacts.html  Консултация, 15-20 минути операцийка, по уникален метод, няма големи упойки, няма болка и кръв..... Вчера ме оперира, днес се чувствам перфектно, съвсем леки болчици докато зарасне и това е, забравяте, не се доверявайте на измислени хирурзи с много приказки, обещания......Това е човека, не чакайте, а по-рано действайте!!!